АГРОКАЛЕНДАР

(август-септември)

 

ПОЛЕВИ КУЛТУРИ:

 

Предпосевно третиране на семена:

Пшеница и ечемик, със специализиран стимулатор "ЖИТНИ КУЛТУРИ", с доза 100 мл/100 кг семена.

Рапица: със специализиран стимулатор "СЛЪНЧОГЛЕД", с доза 1000 мл/100 кг семена.

 

ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ:

 

Листно подхранване, след 15 дни, с ЕКОтор "ГИГАНТ" в доза 300 мл/дка.

БИОПРЕПАРАТИТЕ «AgroBioStim» СЪОТВЕТСТВУВАТ НА НОРМИТЕ ЗА БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ.

 

Натуралните стимулатори, Екоторове, Микроторове и Органични торове от търговска марка «AgroBioStim» напълно съответстват на Европейските изисквания и норми, отбелязани в Регламентите на ЕЕС № 2092/91; ЕС № 2384/94 за биологично производство на растителни продукти и отглеждане на екологично чисти хранителни продукти.

За производството на биопрепаратите «AgroBioStim» се използва технология за биологично производство, съставните части и продукти са отбелязани в Приложение № 1 и № 2 Регламента на ЕСС/2092/91 напълно съответствува на Правилата на Комисии ЕС/1073/2000 и на Наредба № 22, издадена от Министерството на Земеделието и Горите.

КИСЕЛИНОСТ НА ПОЧВАТА

 

Силата на растежа, здравото състояние, долголетието и родовитостта на овощните растения се обуславят също и от почвената реакция, определяна с нейното рН. Почвената реакция зависи от разтворените вещества в почвената вода и характера на взаимодействието им с твърдата част.

РЕАКЦИЯ НА ПОЧВИТЕ.

1 - алкална; 2 - слабо алкална; 3 - слабо алкална до неутрална; 4 - неутрална;

5 - неутрална до слабо кисела; 6 - слабо кисела; 7 - средно кисела; 8 - силно кисела.

В зависимост от реакцията им почвите се смятат кисели при рН по-малко от 7, неутрални при рН 7 и алкални при рН над 7. По същия показател почвите могат да се разпределят по-детайлно в следните групи:

    • силно кисели при рН по-малко от 5;
    • кисели при рН 5-6;
    • слабо кисели при рН 6-7;
    • неутрални при рН 7;
    • леко алкални при рН 7-7,5;
    • слабо алкални при рН 7,5-8;
    • алкални при рН над 8.

 

Овощните растения виреят добре на почви, чиято реакция рН е в границите от 5,5 до 7,5, като повечето от овощните видове успяват най-добре на почви със слабо кисела реакция (рН 6 до 6,5) и на второ място на почви с неутрална реакция (рН 6,6 до 7). Малините и ягодите виреят добре и на почви с по-кисела реакция (рН 5 до 6). Овощните култури понасят и леко алкална реакция (рН 7 до 7,4), но при слабо алкална реакция (рН 7,4 до 8) и особено при алкална реакция рН над 8 те страдат от хлороза.

 

Варовитите почви са силно алкални, поради което са неблагоприятни за овощните растения. Бадемите са сравнително по-устойчиви на алкална почвена реакция. А прасковите върху прасковени подложки и крушите на дюлеви подложки са едни от най-чувствителните на алкална почвена реакция и по-често страдат от хлороза. Това трябва да се има добре предвид при избора на места за овощни градини, както и овощните видове и подложките, на които са присадени. На някои почви с алкална реакция крушите например могат да се отглеждат, ако са присадени на семенна подложка, а на дюлеви подложки страдат силно от хлороза и загиват предивременно.

 

Освен на карбонатни почви хлорозата се проявява и на почви със сравнително ниско съдържание на карбонати, но с алкална реакция. Прасковите върху прасковени подложки биват засегнати от хлороза при рН 7,4-7,7, а върху сливови (джанкови) подложки – при рН 7,6-7,9 и крушите върху дюлеви подложки – при рН 7,8-8,1.

 

Общо взето, овощните дървета се развиват добре при слабо кисела или неутрална почвена реакция (рН 6 до 7). Както вече се посочи, ягодите и малините успяват и на почви със значителна киселинност (рН 5 до 6).

При повишена киселинност на почвата карбонатите на калция се разтварят и се измиват, вследствие на което се разрушава почвената структура и се влошават физичните свойства на почвата. Условията стават неблагоприятни за растежа на корените. При рН по-малко от 5 е установено значително намаляване на броя на малките коренчета при ябълката например. Известно е също, че киселите почви са неблагоприятни за дейността на полезните аеробни нитрифициращи бактерии. Азотфиксиращите бактерии в почвата не се развиват при рН 4,5-5.

Почвената реакция трябва да се има предвид както във връзка с отношението на овощните растения към нея, така и във връзка с промените, които могат да настъпят в нея при торенето с минерални торове.

Чрез многогодишно внасяне на физиологично кисели торове (амониев сулфат или амониев хлорид) киселите почви може да се влошат, докато същите торове може да имат благоприятно влияние, когато с тях се торят алкални почви.

 

В почвата реакцията на разтвора влияе и по късвен път. Тя има голямо значение преди всичко за растежа и развитието на растенията. Неблагоприятната реакция води до влошаването на растежа и развитието на растенията, до намаляване на продуктивността им, а често и до загиване на растенията. Гибелни за растенията са силно кисела и силно алкална реакция на почвата, а неутрална, слабо кисела и слабо алкалната са благоприятни. Повечето от културните растения понасят по-лесно киселата реакция, отколкото алкалната.

Интервалът на числената стойност на активната почвена киселинност (рН), в който растенията може да се развиват нормално и да дават високи добиви, е различен за отделни видове. За по-важните полски култури се приемат като оптимални граници стойностите на рН, посочени ниже:

 

 

                        • при рН 5,5-6,5 – картофи, лен;
                        • при рН 5,5-7 – ръж, овес, просо;
                        • при рН 6-7 – царевица, слънчоглед;
                        • при рН 6-7,5 – ечемик, червена детелина;
                        • при рН 6,5-7,5 – памук, коноп, пшеница, захарно цвекло;
                        • при рН 6,5-8 – люцерна.

 

 

 

Благоприятните интервали на стойностите на рН, при които се развиват добре зеленчуковите култури, са следните:

    • при рН 4,5-5 – картофи, домати, пъпеш, ряпа;
    • при рН 5-6 – зеле, алабаш, брюква, цвекло, репички, диня, грах;
    • при рН 6-7 – краставици, лук, моркови, спанак, салата, фасул.

 

От приведените данни се вижда, че отделните културни растения показват големи различия по отношение на изискванията им към рН на почвата.

Азот

Фосфор

Калий

Сяра

Калций

Магнезий

Желязо

Манган

Бор

Мед

Цинк

Молибден

(N)

(P2O5)

(K2O)

(S)

(Ca)

(Mg)

(Fe)

(Mn)

(B)

(Cu)

(Zn)

(Mo)

рН 4,0

4,5

5,0

5,5

6,0

6,5

7,0

7,5

8,0

8,5

9,0 рН

рН 4,0

4,5

5,0

5,5

6,0

6,5

7,0

7,5

8,0

8,5

9,0 рН

силно кисела

неутрална

силно алкална

Таблица 1. Усвояване на хранителните елементи според киселинността на почвата.

Оптимална стойност е при рН 6

Активната почвена киселинност (рН) е решаващ фактор за разтворимостта, следователно и за усвоимостта на редица хранителни вещества. Това се вижда добре от Таблица 1.

От таблицата се вижда, че рН на почвения разтвор от 5,0 до 6,0 е най-благоприятно за усвояване на почти всички хранителни елементи от корените на растенията. При алкализиране на почвата намаляват подвижността и достъпността на фосфора, калия, магнезия, желязото, мангана, бора, кобалта, медта и цинка. Само усвоимостта на молибдена, сярата и азота се подобрява при повишаване на рН.

 

При почви, бедни на хумус (минерални почви), се наблюдават някои особености в подвижността на хранителните елементи. При тях особено силно фосфатният режим се влошава още при рН 6, а в хумусните почви – едва при рН, по-ниско от 4,5.

Компания "АгроБиоСтим" ООД

ВАШИЯТ ПАРТНЬОР В МОДЕРНОТО И БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ!

"АгроБиоСтим" ООД

гр. Каварна