АГРОКАЛЕНДАР

(август-септември)

 

ПОЛЕВИ КУЛТУРИ:

 

Предпосевно третиране на семена:

Пшеница и ечемик, със специализиран стимулатор "ЖИТНИ КУЛТУРИ", с доза 100 мл/100 кг семена.

Рапица: със специализиран стимулатор "СЛЪНЧОГЛЕД", с доза 1000 мл/100 кг семена.

 

ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ:

 

Листно подхранване, след 15 дни, с ЕКОтор "ГИГАНТ" в доза 300 мл/дка.

БИОПРЕПАРАТИТЕ «AgroBioStim» СЪОТВЕТСТВУВАТ НА НОРМИТЕ ЗА БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ.

 

Натуралните стимулатори, Екоторове, Микроторове и Органични торове от търговска марка «AgroBioStim» напълно съответстват на Европейските изисквания и норми, отбелязани в Регламентите на ЕЕС № 2092/91; ЕС № 2384/94 за биологично производство на растителни продукти и отглеждане на екологично чисти хранителни продукти.

За производството на биопрепаратите «AgroBioStim» се използва технология за биологично производство, съставните части и продукти са отбелязани в Приложение № 1 и № 2 Регламента на ЕСС/2092/91 напълно съответствува на Правилата на Комисии ЕС/1073/2000 и на Наредба № 22, издадена от Министерството на Земеделието и Горите.

ДОКЛАД

 

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО НА ХУМИНОВИ КИСЕЛИНИ В СИСТЕМАТА:

ХУМАТИ - ВОДА - РАСТЕНИЕ - ПОЧВА

 

(теоритични и приложни аспекти)

 

 

Обзор.

 

    Вече в почвознанието съществува понятието «хумус», хумусът това е продукт от трансформацията на остатъците от живите растителни организми, много по-устойчиви към по-нататъшно разлагане, отколкото изходната биомаса. Десетки хипотези са били предлагани за обяснение на процеса на хумусообразуване, но нито една от тях не е дала точен отговор, защо неумолимия процес на разлагане на мъртвото органично вещество в почвата не стига до край т.е. до въглероден двуокис и вода, а спира на определен стадий, където сравнително простите продукти от разлагането – феноли, въглеводороди, аминокиселини – започват да се превръщат в много по-сложни – ХУМИНОВИ КИСЕЛИНИ.

    Хуминовите киселини са вещества с много сложен строеж / мол. маса-1500/, практически неразтворими във вода с изключение на много малка част от тях – т. нар. фулвокиселини. Хуминовите киселини са изградени от различни фрагменти, които с помоща на въглеводородните връзки образуват вериги, формиращи молекули, които естествено състояние са сгънати и имат кълбовидна конфигурация те от своя страна образуват едри агрегати, които формират органичната част на почвата – хумуса.

    В следствие на лошата разтворимост във вода биологичната активност на природните хуминови киселини е много малка. Именно поради това, за да се обезпечи плодородие на дадена почва то садържанието на хумус в нея трябва да бъде достатъчно високо.

    Но подложени на необходима и достатъчно прецизна технологична обработка природните хуминови киселини преминават във водоразтворимо състояние – разгъват се във верижни структори и фрагментират.

 

    Благодарение на многото и различни функционални групи, които се съдържат в отделните фрагменти, хуматите въздействат на всички стадий от растежа и развитието на растенията и действат многостранно.

    Например карбоксилните и фенолните групи са способни да образуват хелатни комплекси с микроелементите и в такъв вид ги транспортират в растенията, като по този начин те осигуряват високо обменен капацитет на тези съединения. Други групи, наречени хинони съдържат нелокализирани електрони, способни да олавят слънчевата енергия, да я натрупват, а след това в нужния за растителната клетка момент да я отдават, като по този начин образно казано увеличават енергетиката на клетката. Тези два частни примера илюстрират само отделни аспекти от влиянието на хуматите. Важна роля тук играе не само наличието на функционалните групи, но и тяхното взаимно разположение. Вероятно за всичко това се е погрижила самата природа, като ги е разположила така, че взаимодействието на хуминови киселини с йоните на различните метали протича в най-оптималните за развитието на растението направления.

 

    «Какво въздействие оказват хуматите върху слойната система: ВОДА – РАСТЕНИЕ – ПОЧВА.

 

    Установени са 16 фактора на това въздействие, всеки от които независимо от другите води до определен резултат.

 

    I. Система «ХУМАТ – ВОДА»

    Открита е зависимост между параметрите на спектрите на ЯМР на водата, нейната структура и концентрация на разтворените в нея хумати, което свидетелства за създаването на определена структура на водата. С други думи хуматите предават на водата структура която е характерна за снежната вода, притежаваща както е известно целебно действие върху живите организми и растения.

 

 

 

    II. Система «ХУМАТ – РАСТЕНИЕ»

    Характеризира се с две независими явления, имащи изванредо важно значение за растежа и развитието на растението:

    1-во явление - нарaстване (увеличаване) енергетиката на клетката и сварзаната с това интензификация на обменните процеси.

    Това се определя от строежа на хуминова киселина, които вкючват в състава си молекули на хиноидни групировки, които са способни да улавят квант светлина, да я сахраняват и да я отдават в необходимият момент. Като резултат на което се наблюдава следното:

    • ускорява се развитието на кореновата система;
    • изработват се специални ферменти у растенията, които спомагат за преодоляване на влиянието на неблагоприятни фактори на външната среда като суша, ниски температури и способства за такава псока на процеса на усвояване на азота, която не води до образуване на нитрати;
    • ускорява синтезата на хлорофил, захари, витамини и необходимите аминокиселини, мазнини и др.

 

    2-ро явление – увеличаване проницаемостта на клетачните мембрани (Sent T.L. и Kingman A.R. 1973), което улеснява проникването на хранителните вещества вътре в клетката и ускорява дишането на растенията.

    Важно е да се отбележи, че това явление е до голяма степен избирателно, например проницаемостта (К+) се увеличава на два порядъка, а на (Na+) само на един порядък, което оказва положително влияние на храненето на растенията:

    (Сабанин) –три етапа: първият и вторият етап се активизират от (К+), като играе роля на структурообразуваща единица, а в третия етап (Na+) изпълнява транспортна функция или с други думи оптимална се явява от калиеви и натриеви хумати.

    Установено е, че съществува ясна граница на критично съдържание на хумати в почвата, при привишаване на която дишането на растенията се се влошава и оптимално съдържание на хумати, при което дишането се интензифицира. За оптимално се счита 250мг/л, а за критично 350мг/л.

 

 

    III. Система «ХУМАТ – ПОЧВА»

    Тук се наблюдава голямо многообразие от явления:

    1. Образуване на хелати – хуминови киселини са природни комплексообразователи (хелатиращи агенти свързващи най-често йони на метали-микроелементи участващи в храненето на растенията).

    2. Свързване на тежките метали – хуминови киселини свързват йоните на тежките метали (олово, живак, кадмий, хром и др.), като ги свързват в неразтворими съединения и по този начин ги изключват от хранителната верига.

    Фото-снимки от космоса доказват, че там кадето почвите са богати на хумус се отдава да се съхрани екологичното равновесие, независимо от интензивното техногенно и антропогенно натоварване.

 

    3. Свързване на йоните на желязо и алуминий – хуминови киселини свързват с комплекси йоните на желязото и алуминия, количеството на които се оказва пагубно за храненето на растенията с фосфор. Желязото образува комплекси с хуматите, воито обезпечават транспорта му в растението, а алуминия се свързва в неразтворими съединения, като по този начин се неутрализира неговото вредно влияние.

    4. Неутрализация на пестициди. Хуматите неутрализират негативното влияние на количествата от пестициди /атразин/, като осигуряват съответния добив и екологична чистота на продукцията.

    5. Промяна в оцветяването. За страните с по-хладен климат и слабо слънчево греене, хуматите оцветяват почвата в тъмен цвят, като по този начин изменят топлиният режим.

 

    6. Гелообразуване. Колоидната структура на хуминови киселини и високата степен на хидрофилност на функционалните групи им придава способност към гелообразуване и от тук повишава влагозадържащата способност на почвата обработена с хумати. Това обстоятелство е особено важно за засушливите региони.

    7. Образуване на органоминерални комплекси. По-горе отбелязахме важната роля на взаимодействие на хуматите с металите, водещо до образуване на комплекси или неразтворими соли.

    Оказва се че този процес е важен не само за храненето на растенията но и за структорирането на почвата. Хуматите реагират с йоните на Ca, Mg, Al и Fe, които винаги присъстват в почвата, образувайки органо-минерални мостове, свързващи механичните частици на почвата в някаква структура, способна да противостои на ерозията, задържаща влага и въздух, създавайки благоприятна среда за жизнената дейност на микроорганизмите, а активната работа на микроорганизмите, това е главната съставляваща в процеса на хумусообразуването.

    Имено затова обработката с хумати е единствения ефективен процес на възстановяване на почвеното плодородие на изтощени от интензивна експлоатация или на природно бедни на хумус почви.

    8. Увеличаване на обмения капацитет на почвата. Трябва да се има предвид, че молекулите на хуматите, постъпващи в почвената структура по гореописания начин съдържат голямо количество функционални групи, способни да участват в йонообменни реакции. Затова в тяхно присъствие рязко нараства йонообменния капацитет на почвата.

Хуматите в почвата са своеобразен резерв в който се съхраняват запаси от хранителни вещества, отдавани на растенията съобразно тяхната потребност.

 

 

    Изброените 16 фактора не се явяват резултат само по теоритични предпоставки, а всички без изключение са потвърдени експериментално както в лабораторни условия така и в едромащабни полски опити. Естествено във всички случаи се наблюдава някакъв сумарен ефект, изразен в пряко увеличаване на добива, повишаване качеството на селскостопанската продукция и нейната екологична чистота.

 

    Наред с всичко изложено до тук неможем да не отбележим факта, че през току що изтеклото столетие извънаредно много се засилиха негативните тенденции във влиянието на техногенния и антропогенния фактор върху почвената покривка на планетата и по-конкретно – намаляване на хумусното съдържание на почвите в глобален мащаб.

 

 

IX Национален тематичен семинар – Селското стипанство и всичко за него.

2-4 декември 2003 г. КК «Златни пясъци»

инж. Веселин Монев Димов

Схема на взаимодействие на хумати в система:

хумати-растение-почва.

Нагледна схема на хелатиране.

Компания "АгроБиоСтим" ООД

ВАШИЯТ ПАРТНЬОР В МОДЕРНОТО И БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ!