АГРОКАЛЕНДАР

(август-септември)

 

ПОЛЕВИ КУЛТУРИ:

 

Предпосевно третиране на семена:

Пшеница и ечемик, със специализиран стимулатор "ЖИТНИ КУЛТУРИ", с доза 100 мл/100 кг семена.

Рапица: със специализиран стимулатор "СЛЪНЧОГЛЕД", с доза 1000 мл/100 кг семена.

 

ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ:

 

Листно подхранване, след 15 дни, с ЕКОтор "ГИГАНТ" в доза 300 мл/дка.

БИОПРЕПАРАТИТЕ «AgroBioStim» СЪОТВЕТСТВУВАТ НА НОРМИТЕ ЗА БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ.

 

Натуралните стимулатори, Екоторове, Микроторове и Органични торове от търговска марка «AgroBioStim» напълно съответстват на Европейските изисквания и норми, отбелязани в Регламентите на ЕЕС № 2092/91; ЕС № 2384/94 за биологично производство на растителни продукти и отглеждане на екологично чисти хранителни продукти.

За производството на биопрепаратите «AgroBioStim» се използва технология за биологично производство, съставните части и продукти са отбелязани в Приложение № 1 и № 2 Регламента на ЕСС/2092/91 напълно съответствува на Правилата на Комисии ЕС/1073/2000 и на Наредба № 22, издадена от Министерството на Земеделието и Горите.

НЕИНФЕКЦИОЗНИ БОЛЕСТИ:

ИНФЕКЦИОЗНИ БОЛЕСТИ:

БОЛЕСТИ ПО РАСТЕНИЯТА

 

 

    Болести по растенията – нарушения на физиологичните процеси в растителни организми. Изразяват се в разстройване обмяната на веществата, строежа на организма и други. Болести по растенията се разглеждат като тристранен процес, който се развива между патогенния причинител, нападнатото растение и въздействието на външната среда (температура, влага, светлина и др.). Болести по растенията се предизвикват от механични повреди, неблагоприятни външни условия (абиотични фактори) и патогенни микроорганизми, които увреждат отделен орган (част) или цялото растение и водят до забавяне развитието или до загиването му.

    Характерно за всяка болест е специфично й протичане, изразено във видими изменения на определени клетки, тъкани, органи или цели растения. Тези изменения биват външни и вътрешни, слабо и силно проявени, и се изразяват в увяхване, изсъхване, промяна в оцветяването, напетняване, некроза (умъртвяване на тъканите), деформиране, смолотечене, слизотечене, напукване на плода и кората, гниене, израждане и др. Най-често по външните изменения (симптомите) се определя причинителят на болестта и се препоръчват съответни средства за третиране. Най-характерни изменения в болното растение са засиленото дишане и транспирация. Има случаи, когато различни причинители предизвикват сходни симптоми и обратно, което най-често е в зависимост от нападнатия орган.

 

    Вътрешните прояви на Болести по растенията могат да бъдат регресивни (некроза, дегенерация, хипоплазия и др.) и прогресивни (хипертрофия, хиперплазия и др.). физиологични изменения, които настъпват в болното растение, са от различно естество и се свеждат главно до намаляване количеството и влошава качеството на органичното вещество на гостоприемника, нарушаване на водния баланс, фотосинтезата, дишането и др.

 

    Съществуват различни класификации на Болести по растенията: патографическа, производствена, етиологическа и др.

    Патографическа класира болестите според симптомите на дифузни (общи), които поразяват всички органи на растенията (хлороза, мозайка и пр.), и местни, които нападат отделни органи – корен, стъбло, листа, цвят, плод (напетняване, некроза, гниене и др.).

    Производствената разглежда всяка болест по група култури и нанесени поражения.

Етилогическата ги класира съобразно причинителя на незаразни и заразни болести.

 

    НЕЗАРАЗНИТЕ БОЛЕСТИ се предизвикват от абиотични фактори. Например – недостиг на желязо в алкалните карбонатни почви ограничава (изключава) образуването на хлорофил в растенията. Това нарушава фотосинтезата, а тя предизвиква смущения на други физиологични функции, хлороза, опадане на листата и др. В зависимост от причините незаразните болести се делят на дистрофични, лъчеви, болести причинени от резки температури и др.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1. Дистрофичните са породени от нарушения в хранителния режим на растенията – недостиг или излишък на макроелементи (азот, фосфор, калий, калций, магнезий и сяра) или микроелементи (бор, манган, цинк, мед, молибден, желязо и др.).

2. Болести, които се дължат на неблагоприятен воден режим (недостиг или излишък на подпочвената вода, на атмосферна влага) – увяхване, хлороза и др.

3. Болести, предизвикани от прекомерно ниски или високи температури (на въздуха, на почвата) или от рязко им колебане – измръзване, апоплексия, лъжливо сечене, слънчев пригор.

4. Болести, причинени от недостиг на светлина (особено в парниците и оранжериите) – хлороза, полягане на растенията, нисък ръст и др.

5. Лъчеви болести, породени от въздействието на радиоактивни вещества.

6. Болести и увреждения, които се предизвикват от химически вещества – заводски газове и отпадъчни води, изгаряне от растителнозащитни препарати.

    Начини за борба: агротехнически метод, пръскане с «НАТУРАЛНИ МИКРОТОРОВЕ» или с «ОМ ТОРОВЕ» повишава устойчивостта на растенията към стресовите реакции и други абиотични фактори.

 

    ЗАРАЗНИТЕ БОЛЕСТИ се причиняват от фитопатогенни вируси, микоплазми, бактерии, актиномицетии и висши цветни паразити. Някои се разпространяват със заразените семена и посадъчния материал, а други – чрез съприкосновение на болните растения (или остатъци им) със здравите, посредством насекоми, птици, вятър, дъжд, отточни и поливни води, хората, селскостопански машини и др.

    В патогенеза на заразните болести се наблюдават няколко фази: прединкубационна, инкубационен период и слединкубационна фаза (самата болест).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

    Прединкубационната фаза започва от момента на попадане на инфекцията от патогена върху растението-гостоприемник, проникване и установяване на трайна хранителна връзка с него (заразяването). Проникването му в тъканите става през устицата или наранения епидермис.

    Инкубационният период започва от заразяването до появата на първите външни признаци на болестта. Продължителността му зависи от чувствителността на вида (сорта), агресивността на патогенния причинител и от средата. При много патогенни организми инкубационният период може да протече многократно (ръжда, брашнянка и др.).

    Слединкубационната фаза – самото заболяване настъпва от момента, в който в клетките на гостоприемника възникват защитни реакции и се появят външните признаци. Болестта е продължителен по време патологичен процес и се характеризира със засилване на симптомите и пороженията, с интензивно размножаване на причинителя и пр. В някои случаи растенията успяват със свои средства да обезвредят, отстранят или унищожат причинителя. Прекъсването на болестта настъпва най-вече след химическа намеса. Заразените болести се ликуват трудно, поради което в практиката се използуват предимно профилактични средства като третиране с Биопродукти «AgroBioStim» и подхранване с «ОМ ТОРОВЕ» или с «ЕКОТОРОВЕ» и устойчиви (имунни) видове и сортове.

 

    В зависимост от причинителите заразните болести биват вирусни, микоплазмени, бактерийни, актиномикози, гъбни и болести, причинявани от висши цветни паразити.

 

    ВИРУСНИТЕ БОЛЕСТИ се срещат по различни видове растения и предизвикват изменения в обмяната на веществата – намаляване на хлорофила. Растенията започва да синтезират заедно със своите белтъчни вещества и нуклеинови киселини и такива на проникналия вирус. Проявяват се като мозайка, жълто-зелено напетняване, деформация на листата, цветовете и плодовете, хлороза, некроза на тъканите, закържавяване и др. Пръскане с «ЕКОТОРОВЕ» предпазва растенията от заболявания.

 

    МИКОПЛАЗМЕНИТЕ БОЛЕСТИ (в миналото смятани за вирусни) се дължат на микоплазми и причиняват разнообразни повреди по растенията: деформация, жълтеене, безплодие, увяхване, вджуджаване и пр. Микоплазмите предизвикват дребнолистие, жълтеница, метловидност, столбур и др. Предпазно пръскане с «НАТУРАЛНИ МИКРОТОРОВЕ».

    БАКТЕРИЙНИТЕ БОЛЕСТИ засягат различни части на растенията – паренхимната тъкан (разпада междуклетъчно вещество), - проводящата тъкан (в която се размножават, задръстват я или отделят токсини), корените и стъблата (възбуждат тумори) и др. предизвикват гниене, пригор, рак по растенията, изприщване, изсъхване, напетняване, увяхване и пр. Листно подхранване с «ЕКОТОРОВЕ» предпазва растенията от заболявания.

 

    АКТИНОМИКРОЗИТЕ се причиняват от някои актиномицети, приспособени към паразитен начин на живот (по растенията). Предизвикват характерна корковидна краста по картофите, цвеклото и др. Третиране с Биопродукти «AgroBioStim» предпазва растенията от заболявания.

 

    ГЪБНИТЕ БОЛЕСТИ са най-многочислени и се предизвикват от паразитни гъби от клас архимицети, фикомицети, торбести гъби, базидийни гъби и несъвършени гъби. Те са най-разпространените Болести по растенията и нанасят най-големи щети на селско стопанство. Причиняват загниване на корените, клубените и стъблата, увяхване на отделни органи или на цели растения, пригорни петна по всички органи, разрушаване на съцветия, стъбла и листа с образуване на черна прашеста маса от спори (главни), гъбни плодоношения (ръжди) по листата и стъблата, деформиране на листата и плодовете. Гъбите предизвикват антракнози, аскохитози, брашнянки, мани, листни петна, сачмянка, струпясване, церкоспороза, гниене и други болести. Листно подхранване с «ЕКОТОРОВЕ» и почвено с Микробиологичен тор «ЕФЕКТ» предпазва растенията от заболявания.

 

    ВИСШИТЕ ЦВЕТНИ ПАРАЗИТИ – безхлорофилни растения сина китка и кускута, както и някои полупаразити – горска майна, бял имел и др., нарушават обмяната на веществата и с това предизвикват болестни състояния на изоставане в растежа и развитието. Предпазно пръскане с Биопродукти «AgroBioStim».

 

    Между незаразните и заразните болести е установена зависимост и взаимна връзка при много Болести по растенията. Незаразните създават обикновено добри условия за засилване на заразните: повредите от суша при пшеницата и масовото разпространение на ръждите; заразените от праховити главни пшенични растения загиват по-лесно при ниски температури; къдравостта по прасковата и червените листни петна по сливата създават условия за повреди от ниски температури и пр., однако третиране на културите със «НАТУРАЛНИ МИКРОТОРОВЕ» и подхранване с «ЕКОТОРОВЕ» повишава устойчивостта на растенията към стресовите ситуации, намаляват повреди от ниски температури и суша, стимулират имунната система на растенията.

    Сръщу Болести по растенията се предприемат различни начини за борба: агротехнически метод, химически метод, физико-механичен метод, биологичен метод, интегриран метод и карантина.

Особено трудна е борба по време на масово заболяване на растенията.

    Решаващо значение в борбата има агротехнически метод и по-специално профилактичен метод обеззаразяване на семената с «НАТУРАЛНИ РАСТЕЖНИ СТИМУЛАТОРИ», почвата, складовете, създаването на устойчиви видове и сортове и др. лечебните мерки се водят с фунгициди и други средства като пръскане с «НАТУРАЛНИ МИКРОТОРОВЕ», и чрез механично отстраняване на заболелите органи и растения.

 

    Литература:

1. Българска селскостопанска енциклопедия.

2. И. Тафраджийски, А. Попов, С. Каров, Б. Наков. Фитопатология. София 1991 г.

3. Б. Наков, А. Попов, С. Каров, Г. Нешев. Специална фитопатология. София 1999 г.

Междужилкова хлороза по листата.

Нарушения в хранителен режим при картофи.

Фитопатогенните бактерии от род Xanthomonas.
Фитопатогенните бактерии от род Pseudomonas.
Фитопатогенните бактерии от сем. Pseudomonaceae.
Гъби Pucciniaceae - причинители на ръжди по растения.

Биопродукти "AgroBioStim"

УКРЕПВА ИМУННАТА СИСТЕМА НА РАСТЕНИЯТА И ЧУВСТВИТЕЛНО

ПОДТИСКА ПОЯВАТА НА ГЪБНИ И БАКТЕРИАЛНИ БОЛЕСТИ!